Точната причина за появата на акне е неизвестна, но дерматолзите смятат, че се дължи на няколко свързани фактора. Първият важен фактор е увеличението на хормоните, наричани андрогени (мъжки полови хормони). Те са в по-голямо количество при момчетата и момичетата по време на пубертета и предизвикат уголемяване на мастните жлези, и произвеждане на по-голямо количество себум. Хормоналните промени, свързани с бременност или започване/спиране на противозачатъчни таблетки, също могат да причинят акне.

Многократното излагане на слънце, стареенето на кожата, хормоналните заболявания, поствъзпалителната хиперпигментация (PIH) или индуцираната от медикаменти фоточувствителност, включват появата на различни видове тъмни петна:

• 

  Хлоазма/мелазма

  Дължи се на лекарства или хормонален дисбаланс (маска на бременността) и е свързана с излагането на слънце

• 

  Старчески петна (Lentigo senilis)

  Старческите петна или „слънчеви петна“ свързани с многократно излагане на слънце

• 

  Актинично лентиго

  След тежко слънчево изгаряне в тийнейджърска възраст

• 

  Поствъзпалителна хиперпигментация (PIH)

  След възпалителна реакция на кожата, вследствие на различни наранявания

Въпреки че точният причинител на розацея е неизвестен, с течение на годините се развиват различни теории за произхода на това заболяване..

Кръвоносните съдове на лицето могат да се разширяват твърде лесно и увеличеното количество кръв в близост до кожната повърхност, прави кожата да изглежда зачервена и възпалена. Различни фактори от начина на живот и околната среда могат да засилят това зачервяване.

Могат да се появят акнеподобни лезии, често в по-зачервената зона в централната част на лицето. Това може да се дължи на фактори, свързани с кръвотока, бактерии, микроскопични кожни акари (Demodex), възпаление на фоликулите, поражения от слънцето върху подкожната съединителна тъкан, анормална имунна/възпалителна реакция или стрес. Никоя от тези причини не е доказана, въпреки че потенциалните възпалителни възможности са идентифицирани в последните клинични изследвания – включително имунен отговор, провокиран от вид антимикробен протеин, известен като кателицидин.

Скорошно изследване е установило, че определени бактерии, съществуващи върху акарите Demodex, биха могли да предизвикат възпалителна реакция при пациенти с розацея, а друго изследване е идентифицирало два генетични варианта, които биха могли да са свързани с розацея, локализирани в определени зони на генома.

Няма единствена причина за сухата кожа. Причинителите на сухата кожа могат да се класифицират като външни и вътрешни. Външните фактори са най-честата причина и най-лесни за преодоляване.

Външните фактори, причиняващи суха кожа са: ниски температури и ниска влажност, особено през зимата, когато се използва централно отопление.

Вътрешните фактори включват цялостно здраве, възраст, генетика, фамилна анамнеза и лична история на други медицински състояния, като атопичен дерматит. По-конкретно пациенти със заболяване на щитовидната жлеза са по-склонни към развитие на суха кожа, прекомерно измиване с агресивни сапуни, прекомерна употреба на дезинфекциращи средства и почистващи агенти (алкохол), ниска температура, ниска влажност. Определени прости промени в начина на живот могат да предотвратяват развитието и появата на суха кожа.

Опитайте се да:

• • си вземате душ през ден
• • поддържате времето, прекарано под душа между 5 и 10 минути
• • избягвате горещите душове
• • използвате овлажняващ сапун
• • избягвате изстъргването на пластове суха кожа
• • подсушавате кожата си с потупване с мека кърпа
• • използвате овлажнител веднага след душ
• • използвате овлажнител в дома
• • пиете повече вода

Общите причини за епидермална дехидратация включват вредности, свързани с начина ни на живот като:тютюнопушене, лекарства или тежко заболяване, режим на хранене, богат на сол или стимуланти като кафе, фактори на околната среда като сезонни промени и изкуствената среда в затворени помещения, повлияна от отопление и климатизация, или вреди от слънцето, които могат да предизвикат загуба на овлажняване и да доведат до дехидратация на кожата.

В допълнение към това, хората с кожа, склонна към зачервяване или розацея, често изпитват по-висока степен на епидермална дехидратация, понеже топлината като проявление на тяхното състояние е възможно да стимулира TEWL*, особено в случай на увредена бариерна функция. Въпреки че пиенето на достатъчно вода е от жизнена важност за хидратираната кожа, само това не би могло да предотврати дехидратацията.

Дори и ако човек пие правилното количество вода, ако кожната бариера е увредена, загубата на вода е вероятна вследствие на TEWL*.

*TEWL: Трансепидермалната загуба на вода се определя като измерване на количеството вода, което преминава вътрешно от тялото през епидермалния слой (на кожата) към заобикалящата атмосфера, чрез процесите на дифузия и изпаряване.

Хората, развиващи витилиго, обикновено забелязват първо бели петна (депигментация) по кожата си. Тези петна са най-често разположени по изложените на слънце части на тялото, включително ръцете (от китката надолу), краката, ръцете (от китката нагоре), лицето и устните. Други типични места за поява на бели петна са подмишниците и слабините и около устата, очите, ноздрите, пъпа, гениталиите и ректума.

Витилигото обикновено приема един от трите модела на проявление

• – фокален (локализиран) модел: депигментацията е ограничена в една или само няколко зони
• – сегментен (едностранен) модел: депигментирани участъци, развиващи се само върху едната половина на тялото
• – генерализиран модел: най-често срещаният модел. Депигментацията възниква симетрично по двете половини на тялото.

В допълнение към белите петна по кожата при хората с витилиго е възможно преждевременно посивяване на косата по скалпа, миглите, веждите и брадата. Хората с тъмна кожа може да забележат загуба на цвят във вътрешността на устата.

Хората, развиващи витилиго, обикновено сами забелязват първите “бели петна”  по кожата си. Тези петна са най-често разположени по изложените на слънце части на тялото, включително ръцете (от китката надолу), краката, ръцете (от китката нагоре) и лицето. Други типични места за поява на бели петна са подмишниците и слабините,  около устата, очите, ноздрите, пъпа и гениталиите.

Витилигото обикновено се проявява по един от следните начини:

• – фокален (локализиран) тип: депигментацията е ограничена в една или  няколко зони
• – сегментен (едностранен) тип: депигментирани участъци, развиващи се само върху едната половина на тялото
• – генерализиран модел: най-често срещаният тип, при който депигментацията възниква симетрично по двете половини на тялото.

В допълнение към белите петна по кожата, при хората с витилиго е възможно преждевременно посивяване на косата по скалпа, миглите, веждите и брадата. 

Процесът на кожно възпаление е комплексен и все още не е напълно разбран. Когато кожата е изложена на “провокиращ“ стимул като ултравиолетова (UV) радиация, дразнител (напр. сапуни или аромати), или на алергени, клетките в кожата произвеждат разнообразие от възпалителни „хормони“, наричани цитокини и хемокини. Тези “възпалителни посредници” се свързват към специфични рецептори на таргетните клетки и стимулират производството на допълнителни възпалителни сигнални „хормони“. Някои от тях причиняват вазодилатация (разширяване на съдовете), докато други активират нервните клетки. В същото време други цитокини карат имунните клетки да напуснат кръвта и да мигрират в кожата, където след това те произвеждат още възпалителни хормони, както и ензими, свободни радикали и химикали, които увреждат кожата. Крайният резултат от първоначалното иницииращо събитие е усилването на по-голяма възпалителна реакция, която наред с това, че е планирана да помогне на кожата да се пребори с инфекцията от атакуващите бактерии, в действителност причинява съществено увреждане на кожата.

В типичната си форма, псориазисът води до участъци с удебелена, зачервена (възпалена) кожа, покрита със сребристи люспи. Тези участъци се наричат плаки и обикновено не сърбят, но могат лесно да се раздразнят. Появяват се най-често върху лактите, колената, скалпа, кръста, лицето, дланите и петите на краката, но могат да се появят върху кожата навсякъде по тялото. Заболяването може да засегне и ноктите, меките тъкани на гениталиите, както и във вътрешността на устата.

Многократно излагане на слънце, стареенето на кожата, хормоналните заболявания, поствъзпалителната хиперпигментация (PIH) или индуцираната от лекарствени средства фоточувствителност, включват появата на различни видове тъмни петна:

• 

  Хлоазма/мелазма

  Дължи се на лекарствени средства или хормонален дисбаланс (маска на бременността) и е свързана с излагането на слънце

• 

  Старчески петна (Lentigo senilis)

  Старчески петна или „слънчеви петна“ свързани с многократно излагане на слънце

• 

  Актинично лентиго

  След тежко слънчево изгаряне в тийнейджърска възраст

• 

  Поствъзпалителна хиперпигментация (PIH)

  След възпалителна реакция на кожата, вследствие на наранявания

Общите причини за епидермална дехидратация включват вредности, свързани с начина ни на живот като:тютюнопушене, лекарства или тежко заболяване, режим на хранене, богат на сол или стимуланти като кафе, фактори на околната среда като сезонни промени и изкуствената среда в затворени помещения, повлияна от отопление и климатизация, или вреди от слънцето, които могат да предизвикат загуба на овлажняване и да доведат до дехидратация на кожата.

В допълнение към това, хората с кожа, склонна към зачервяване или розацея, често изпитват по-висока степен на епидермална дехидратация, понеже топлината като проявление на тяхното състояние е възможно да стимулира TEWL*, особено в случай на увредена бариерна функция. Въпреки че пиенето на достатъчно вода е от жизнена важност за хидратираната кожа, само това не би могло да предотврати дехидратацията.

Дори и ако човек пие правилното количество вода, ако кожната бариера е увредена, загубата на вода е вероятна вследствие на TEWL*.

*TEWL: Трансепидермалната загуба на вода се определя като измерване на количеството вода, което преминава вътрешно през тялото през епидермалния слой (на кожата) към заобикалящата атмосфера чрез процесите на дифузия и изпаряване.

Няма единствена причина за сухата кожа. Причинителите на суха кожа могат да се класифицират като външни и вътрешни. Външните фактори са най-честата първопричина и най-лесни за справяне.

Външните фактори, причиняващи суха кожа включват ниски температури и ниска влажност, особено през зимата, когато се използва централно отопление.

Вътрешните фактори включват цялостно здраве, възраст, генетика, фамилна анамнеза и лична история на други медицински състояния като: атопичен дерматит. Например хора със заболяване на щитовидната жлеза са по-склонни към развитие на суха кожа, прекомерно измиване с агресивни сапуни, прекомерна употреба на дезинфекциращи средства и почистващи агенти (алкохол), ниска температура, ниска влажност. Определени прости промени в начина на живот могат да предотвратяват развиването на суха кожа.

Опитайте се да:

• • си вземате душ през ден
• • поддържате времето, прекарано под душа между 5 и 10 минути
• • избягвате горещите душове
• • използвате овлажняващ сапун
• • избягвате изстъргването на пластове суха кожа
• • подсушавате кожата си с потупване с мека кърпа
• • използвате овлажнител веднага след душ
• • използвате овлажнител в дома
• • да пиете повече вода

Процесът на кожно възпаление е комплексен и все още не е напълно разбран. Когато кожата е изложена на “провокиращ“ стимул като ултравиолетова (UV) радиация, дразнител (напр. сапуни или аромати) или на алергени, клетките в кожата произвеждат разнообразие от възпалителни „хормони“, наричани цитокини и хемокини. Тези “възпалителни посредници” се свързват със специфични рецептори на таргетните клетки и стимулират производството на допълнителни възпалителни сигнални „хормони“. Някои от тях причиняват вазодилатация (разширяване на съдовете), докато други активират нервните клетки. В същото време други цитокини карат имунните клетки да напуснат кръвта и да мигрират в кожата, където след това те произвеждат още възпалителни хормони, както и ензими, свободни радикали и химикали, които увреждат кожата. Крайният резултат от първоначалното иницииращо събитие е усилването на по-голяма възпалителна реакция, която наред с това, че е планирана да помогне на кожата да се пребори с инфекцията от атакуващите бактерии, в действителност причинява съществено увреждане на кожата.

Хората, развиващи витилиго, обикновено забелязват първо бели петна по кожата си. Тези петна са най-често разположени по изложените на слънце части на тялото, включително ръцете (от китката надолу), краката, ръцете (от китката нагоре), лицето и устните. Други типични места за поява на бели петна са подмишниците, слабините, около устата, очите, ноздрите, пъпа игениталиите.

Витилигото обикновено се проявавя по един от следните начини:

• – фокална (локализирана) форма : депигментацията е ограничена в една или само няколко зони
• – сегментна (едностранна)  форма: депигментирани участъци, развиващи се само върху едната половина на тялото
• – генерализирана форма: депигментацията възниква симетрично по двете половини на тялото.

В допълнение към белите петна по кожата, при хората с витилиго е възможно преждевременно посивяване на косата по скалпа, миглите, веждите и брадата. При индивиди с по-тъмна кожа, може да се забележи загуба на пигмент във вътрешността на устата.

Слънцезащитни продукти трябва да се използват всеки ден, ако ще бъдете на слънце повече от 20 минути. Могат да се прилагат под грима. Отразяващата сила на слънцето е голяма, например +17% от пясъка и +80% от сняг. Не ограничавайте употребата на тези продукти само за слънчеви летни дни. Дори и в облачен ден 80 % от слънчевите UV лъчи преминават през облаците.